19. Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.
20. Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21. Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?
22. И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?