17. Казах в сърцето си: Бог ще съди и правeдния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.
18. Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.
19. Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.
20. Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21. Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?