16. Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния!
17. Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18. И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.
19. И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.
20. Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21. Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.
22. Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.
24. Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка.
25. Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог?
26. Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.