32. Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.
33. А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34. Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.
35. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.
36. Тогава всички се ободриха и също ядоха.
37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.