28. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29. И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.
30. А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,
31. Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.
33. А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34. Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.
35. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.
36. Тогава всички се ободриха и също ядоха.
37. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
39. И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.