19. А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.
20. И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.
21. А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.
22. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23. защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:
24. Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.
25. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27. А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29. И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.
30. А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,
31. Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.