14. Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,
15. и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.
16. И като минахме на зћвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;
17. и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18. И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19. А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.
20. И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.
21. А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.
22. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23. защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: