1. Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:
2. Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3. а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4. Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим.
5. Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.
6. А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,
7. до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!
8. А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?