25. Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.
26. Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;
27. защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.
28. Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“
29. Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.
30. И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,
31. той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
32. Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.
33. И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.
34. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,
35. докато положа враговете Ти под краката Ти.“
36. И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
37. Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?