28. Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!
29. И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.
30. А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.
31. Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32. И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.
33. А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.
34. Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!
35. Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?
36. И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.
37. Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.
38. И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.
39. Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.
40. Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.