16. А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.
17. И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.
18. После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.
19. И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20. Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.
21. А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.
22. И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23. Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –