37. Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!
38. И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.
39. И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.
40. А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.