28. Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.
29. А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;
30. и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.
32. И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.
33. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.
34. И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.
35. А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.
36. И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.
37. Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!
38. И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.
39. И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.
40. А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.