5. И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6. те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7. и там благовестваха.
8. А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.
9. Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10. каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.
11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!
12. И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13. А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.
14. Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:
15. Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;
16. който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,