3. Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4. И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
5. И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6. те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7. и там благовестваха.
8. А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.
9. Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10. каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.
11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!