19. И поради величието, което му даде, всичките народи, племена и езици трепереха и се бояха пред него. Когото искаше, убиваше и когото искаше, оставяше жив; когото искше, възвишаваше и когото искаше, унижаваше.
20. Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.
21. И беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите магарета; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато позна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.
22. А ти, негов сине, Валтасаре, не си смирил сърцето си, въпреки че знаеше всичко това,
23. а си се надигнал над Господаря на небесата. И донесоха пред теб съдовете на дома Му и ти и големците ти, жените и наложниците ти пихте вино от тях; и ти хвали боговете от сребро, от дърво и от камък, които не виждат, нито чуват, нито разбират – а Бога, в чиято ръка е дишането ти, и в чиято власт са всичките ти пътища, не прослави.
24. Затова, от Него е била изпратена частта от ръката и е било написано това писание.
25. И това е писанието, което е било написано: Мене, мене, текел, уфарсин.