17. И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19. Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20. И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,
21. или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22. Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,
23. или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;
24. тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;
25. и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.
26. Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,
27. и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;