12. А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което ГОСПОД слага в устата ми?
13. Тогава Валак му каза: Моля те, ела с мен на друго място, откъдето ще го видиш. Ще видиш само края му, а целия народ няма да видиш. И ми ги прокълни оттам.
14. И го заведе на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника и принесе по един юнец и по един овен на всеки жертвеник.
15. Тогава Валаам каза на Валак: Застани тук при всеизгарянето си, а аз ще срещна там ГОСПОДА.
16. И ГОСПОД излезе насреща на Валаам и вложи слово в устата му, и каза: Върни се при Валак и говори така!
17. И той дойде при него, и ето, той стоеше при всеизгарянето си и моавските първенци с него. И Валак му каза: Какво говори ГОСПОД?
18. Тогава той започна речта си и каза: Стани, Валак, и слушай; дай ми ухо, ти сине Сепфоров!
19. Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изговори и няма ли да го утвърди?
20. Ето, аз получих заповед да благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя.