3. На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им.
4. А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро?
5. Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.
6. И домакинът ги настигна и им каза тези думи.
7. А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!
8. Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9. Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти!
10. А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни.
11. Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал.
12. И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин.
13. Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.
14. И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята.
15. И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?
16. Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.
17. Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.
18. Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.