13. Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.
14. И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята.
15. И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?
16. Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.
17. Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.
18. Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19. Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат?
20. И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21. И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22. И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23. А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.