6. А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.
7. А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.
8. И Йосиф позна братята си, но те не го познаха.
9. Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!
10. А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна!
11. Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони!
12. Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!
13. А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече.
14. И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
15. Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат!
16. Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони!
17. И ги постави под стража за три дни.
18. А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19. Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си
20. и ми доведете най-младия си брат. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.