35. Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.
36. И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37. И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.
38. И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?
39. Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.
40. Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.
41. И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.
42. Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.
43. После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.
44. При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!
45. И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах88 и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.
46. Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.
47. И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.
48. И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49. Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.
50. А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.
51. И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52. А втория нарече Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.