12. След дълго време, дъщерята на Суя, жената на Юда, умря. И когато Юда се утеши, отиде при стригачите на овцете си в Тамна, той и приятелят му, одоламецът Ира.
13. И съобщиха на Тамар и казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.
14. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривало, обви се и седна при входа на Енаим, който е по пътя за Тамна, защото видя, че Шела беше пораснал, а тя не му беше дадена за жена.
15. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.
16. И той се отби при нея на пътя и каза: Остави ме, моля те, да вляза при теб; защото не позна, че беше снаха му. И тя каза: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?
17. А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. А тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?
18. Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той є ги даде и влезе при нея, и тя забременя от него.
19. После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20. А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.
21. Затова попита хората от онова място, като каза: Къде е посветената, която беше на пътя при Енаим? А те казаха: Тук не е имало посветена.
22. И той се върна при Юда и каза: Не я намерих, а и хората от онова място казаха: Тук не е имало посветена.