25. После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26. Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27. Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.
29. А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30. И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?