16. и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.
17. На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? –
18. тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.
19. Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.
20. И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21. И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.
22. И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24. А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.
25. И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.
26. Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.
27. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28. А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29. А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.
30. И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.