10. А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща є, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.
13. А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.
14. И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.