17. И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна.
18. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.
19. И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз.
20. Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21. и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог,
22. и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом, и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.