10. И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11. И стигна на едно място и пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един от камъните на мястото и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
12. И сънува, и ето, стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13. И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
14. Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15. Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна пак в тази земя, защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
16. А когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел.
17. И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна.
18. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.
19. И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз.