4. И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5. А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.
6. И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.
7. Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.
8. Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.