19. И му каза: Иди си с мир. И така, той си отиде от него на известно разстояние.
20. Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми пощади този арамеец Нееман и не взе от ръката му това, което беше донесъл. Жив е ГОСПОД – аз ще го настигна и ще взема нещо от него!
21. И така, Гиезий се затича след Нееман. А Нееман, като видя, че тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Добре ли сте?
22. Той каза: Добре. Господарят ми ме прати да кажа: Ето, тъкмо сега дойдоха у мен от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от учениците на пророците. Моля те, дай за тях един талант сребро и две премени дрехи.
23. А Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта! И като го принуди, върза двата таланта сребро в две торбички заедно с две премени дрехи и ги натовари на двама от слугите си и те ги носеха пред него.
24. А когато стигна до хълма, той ги взе от ръцете им и ги скри в къщата. И пусна мъжете и те си отидоха.
25. После влезе и застана пред господаря си. И Елисей му каза: Откъде идваш, Гиезий? А той каза: Слугата ти не е ходил никъде.
26. И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с теб, когато човекът се върна от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да вземаш пари и да вземаш дрехи, и маслини, и лозя, и овце, и говеда, и слуги, и слугини?
27. Затова проказата на Нееман ще се залепи за теб и за потомството ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.