4 Царе 4:30-39 Верен (VBG)

30. А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.

31. А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.

32. И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.

33. И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.

34. После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.

35. После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.

36. И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, є каза: Вземи сина си.

37. И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.

38. А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.

39. И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.

4 Царе 4