23. А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.
24. И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!
25. И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!
26. Изтичай, моля те, да я посрещнеш и є кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27. И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата є е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.
28. А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?
29. Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.
30. А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.
31. А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.