16. И Елисей є каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече, не лъжи слугинята си!
17. И жената забременя и роди син на другата година по това време, което є беше казал Елисей.
18. И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.
19. И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.
20. И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете є до пладне и умря.
21. И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.
22. И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.
23. А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.
24. И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!
25. И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!
26. Изтичай, моля те, да я посрещнеш и є кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27. И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата є е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.