15. Но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, ГОСПОДНАТА ръка беше върху него.
16. И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап,
17. защото така казва ГОСПОД: Няма да видите вятър и няма да видите дъжд, но пак тази долина ще се напълни с вода и ще пиете, вие, стадата ви и добитъка ви.
18. Но и това е малко нещо в очите на ГОСПОДА – Той ще предаде и Моав в ръката ви.
19. И ще превземете всеки укрепен град и всеки избран град, ще повалите всички добри дървета, ще запушите всички водни извори и ще опустошите с камъни всяко добро парче земя.
20. И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода.
21. А като чуха всичките моавци, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха – от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре – и застанаха на границата.
22. И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха:
23. Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са се избили едни други. И сега, на плячката, Моаве!
24. Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците.
25. И сринаха градовете и на всяко добро парче земя хвърлиха всеки камъка си и ги напълниха, запушиха всички водни извори и повалиха всички добри дървета. Само камъните на Кир-Аресет устояха, но хвърлячите с прашки го заобиколиха и го обстрелваха.
26. И когато моавският цар видя, че битката се засилваше против него, си взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар, но не можаха.
27. Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе във всеизгаряне на стената. И дойде голям гняв срещу Израил. И те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.