1. И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза:
2. Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен!
3. И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш;
4. за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!
5. И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му.
6. Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.
7. А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом.
8. И ето, при теб е вениаминецът Семей, синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!
9. И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.
10. И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град.
11. А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12. И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво.
13. А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.
14. И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.
15. Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.
16. Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.
17. Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага!
18. И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.
19. И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и є се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.
20. Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят є каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.