11. И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл от тялото ми, търси живота ми – колко повече сега този вениаминец! Оставете го да кълне, защото ГОСПОД му е казал.
12. Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес.
13. Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст.
14. И царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени при водата и той си отдъхна там.
15. А Авесалом и целият народ, израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим и Ахитофел беше с него.
16. И когато архиецът Хусай, приятелят на Давид, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!
17. А Авесалом каза на Хусай: Това ли е добрината ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?
18. Тогава Хусай каза на Авесалом: Не, защото, когoто ГОСПОД избере и този народ, и всичките израилеви мъже, негов ще бъда аз и с него ще остана.
19. Освен това на кого да служа? Няма ли да бъда пред неговия син? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред теб!
20. Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим.
21. И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при наложниците на баща си, които е оставил да пазят къщата. Тогава целият Израил ще чуе, че си станал омразен на баща си, и ръцете на всички, които са с теб, ще се укрепят.