5. И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:
6. ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб.
7. Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века?
8. И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха:
9. Когато ни връхлети зло – меч, наказание или мор, или глад – и ние застанем пред този дом и пред Теб – защото Твоето Име е в този дом – и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш.
10. И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,
11. ето как ни отплащат – като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме!
12. Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни.
13. А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си.