1. При това, братя, известяваме ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2. че макар и в голямо скръбно изпитание, пак изобилната им радост и дълбоката им беднотия направиха да преизобилства богатството на тяхната щедрост.
3. Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възможностите си и дори над възможностите си,
4. като ни умоляваха с голяма настоятелност да приемем и техния дар и участие в служенето на светиите.
5. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас.
6. Така че помолихме Тит да довърши у вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7. И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние.
8. Не казвам това като по заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9. Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос – че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност.