4. И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;
5. не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,
6. който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.
7. Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,
8. как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?
9. Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.
10. Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.
11. Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!
12. И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение
13. и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.
14. Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.