7. И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8. Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;
9. но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,
10. който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,
11. като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.