6. Тогава Анхус извика Давид и му каза: Жив е ГОСПОД – ти си честен и излизането ти и влизането ти с мен във войската са добри пред очите ми. И не съм намерил зло в теб от деня на идването ти при мен до днес. Но въпреки това първенците не са благоразположени към теб.
7. Затова сега се върни и си иди с мир, за да не вършиш зло в очите на филистимските първенци.
8. А Давид каза на Анхус: Но какво съм сторил? И какво си намерил в слугата си от деня, от който съм пред теб, до днес, че да не мога да дойда и да се бия срещу враговете на господаря ми, царя?
9. И Анхус отговори и каза на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божи ангел; но филистимските началници казаха: Да не се изкачва с нас на бой!
10. Затова сега стани рано сутринта със слугите на господаря си, които дойдоха с теб, и станете рано сутринта, и щом се развидели, си тръгнете.
11. И Давид стана рано, той и мъжете му, за да си тръгнат на сутринта да се върнат в земята на филистимците. А филистимците се изкачиха към Езраел.