9. И момчетата на Давид дойдоха и говориха на Навал от името на Давид според всички тези думи, и изчакаха.
10. Но Навал отговори на слугите на Давид и каза: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много са днес слугите, които бягат всеки от господаря си.
11. Да взема ли сега хляба си и водата си, и месото си, което заклах за стригачите си, за да го дам на хора, които не знам откъде са?
12. И момчетата на Давид тръгнаха обратно по пътя си и се върнаха, и дойдоха, и казаха на Давид всичките тези думи.
13. Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си! И всеки препаса меча си и Давид също препаса меча си. И около четиристотин мъже излязоха след Давид, а двеста останаха при вещите.
14. А едно от момчетата съобщи на Авигея, жената на Навал, и каза: Ето, Давид изпрати пратеници от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той ги наруга.
15. Но мъжете бяха много добри към нас и нито ни се случи нещо лошо, нито ни се изгуби нещо, докато ходихме с тях, когато бяхме по полята.
16. Те бяха като стена за нас както денем, така и нощем през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.
17. Затова сега знай това и виж какво ще направиш, защото злото е решено против господаря ни и против целия му дом! Понеже той е такъв негодник, че не може да му се говори.
18. Тогава Авигея побърза и взе двеста хляба, два меха с вино, пет овци, вече приготвени, пет мери печено жито, сто калъпа сушено грозде и двеста калъпа смокини, и ги натовари на магарета.
19. И каза на момчетата си: Вървете пред мен; ето, аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.