8. А мъжът є Елкана є каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?
9. Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.
10. И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.
11. И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!
12. И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата є.
13. А Анна говореше в сърцето си, само устните є се движеха, а гласът є не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.
14. И Илий є каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!
15. А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.
16. Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.