2. до Тимотей, моето истинско дете във вярата: благодат, милост и мир от Бог Отец и от Христос Иисус, нашия Господ.
3. Както те помолих, когато отивах в Македония, да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават други учения
4. и да не се занимават с измислици и безкрайни родословия, които повече способстват за спорове, отколкото за Божията наредба, която е чрез вяра, така правє.
5. А целта на тази заръка е любов от чисто сърце, чиста съвест и нелицемерна вяра,
6. от което някои, като не улучиха целта, се отклониха в празнословие,
7. искайки да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят уверено.
8. А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,
9. като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за безбожните и грешните, за богоненавистниците и нечистите, за убийците на бащи и убийците на майки, за убийците на хора,
10. за блудниците, за хомосексуалистите, за търгуващите с роби, за лъжците, за клетвопрестъпниците и за всичко друго, което се противопоставя на здравото учение;
11. според благовестието на славата на блажения Бог, което ми беше поверено.
12. Благодаря на Христос Иисус, нашия Господ, който ми даде сила, че ме счете за верен и ме постави на това служение –
13. мен, който преди това бях хулител, гонител и притеснител, но придобих милост, понеже като невеж върших това в неверие,