6. нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,
7. но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.
8. Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.
9. Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.
10. Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,
11. като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,
12. и ви насърчавахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.
13. И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите.