10. И Давид прослави ГОСПОДА пред цялото събрание и Давид каза: Благословен си, ГОСПОДИ, Боже на нашия баща Израил, от века и до века!
11. Твое, ГОСПОДИ, е величието и силата, и славата, и непоклатимостта, и великолепието, защото всичко на небето и на земята е Твое! Твое, ГОСПОДИ, е царството и Ти си извисен като глава над всичко.
12. Богатства и слава са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка са власт и сила и в Твоята ръка е да възвеличаваш и укрепяваш всичко.
13. И сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим славното Ти Име.
14. Защото кой съм аз и кой е народът ми, че да можем да покажем такава щедрост? Защото всичко е от Теб и от Твоята ръка Ти даваме.
15. Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; като сянка са земните ни дни и няма надежда.
16. ГОСПОДИ, Боже наш, цялото това количество, което сме приготвили, за да Ти построим дом за святото Ти Име, е от Твоята ръка и всичко е Твое.
17. И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и благоволяваш в искреността. С искреността на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че Твоят народ, който присъства тук, Ти принесе доброволно.
18. ГОСПОДИ, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това до века като стремеж на мислите на сърцето на народа Си и насочи сърцето им към Себе Си!
19. И дай на сина ми Соломон неразделено сърце да пази заповедите Ти, свидетелствата Ти и наредбите Ти, и да върши всичко, и да построи двореца, който аз подготвих!
20. И Давид каза на цялото събрание: Прославете сега ГОСПОДА, своя Бог! И цялото събрание прослави ГОСПОДА, Бога на бащите си, и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА и на царя.