8. Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!
9. Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – както на ангелите, така и на хората:
10. ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние – слаби, а вие – силни; вие – почитани, а ние – презрени.
11. Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,
12. трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят – благославяме, като ни гонят – търпим,
13. като ни злословят – умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.
14. Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.
15. Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.