9. Облакът се разпилява и изчезнува; Така и слазящий в гроба няма да възлезе пак:
10. Няма да се върне вече в дома си; И мястото му няма да го познае вече.
11. За то аз няма да удържа устата си: Ще говоря в утеснението на духа си: Ще плача в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или кит, Та да туриш над мене стража?
13. Когато казвам: Одърът ми ще ме утеши, Леглото ми ще улекчи оплакването ми,
14. Тогаз ме устрашаваш с сънища, И ме ужасаваш с видения;
15. И душата ми избира удавене И смърт, а не тези ми кости.
16. Додея ми се; не ща да живея до века: Оттегли се от мене; защото дните ми са суета.
17. Що е человек, та да го възвеличаваш И да туряш на ума си за него,