14. Тогаз ме устрашаваш с сънища, И ме ужасаваш с видения;
15. И душата ми избира удавене И смърт, а не тези ми кости.
16. Додея ми се; не ща да живея до века: Оттегли се от мене; защото дните ми са суета.
17. Що е человек, та да го възвеличаваш И да туряш на ума си за него,
18. И да го посещаваш всяка заран, И да го изкушаваш всяка минута?
19. До кога не ще се отвърнеш от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20. Съгреших: що мога да ти направя, Смотрителю на человеците? Защо си ме турил за Своя цел. И станах тегота на себе си?