1. Не е ли войнствуване человеческий живот на земята? И дните му не са ли като дни на наемник?
2. Както раб желае сянка, И както наемник очаква заплатата си,
3. Така аз взех за наследие месеци на суета, И печални нощи ми се определиха.
4. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана, и ще премине нощта? И омръзна ми да се обръщам до зори.
5. Плътта ми е облечена с червие и буци от пръст: Кожата ми се пука и тече.
6. Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7. Помни че животът ми е вятър: кото ми няма да се върне за да види добро.